Последиците от хипертонията са известни от много десетилетия. През 1930 г. Weiss коментира, че: „Устойчивото повишено артериално налягане … вероятно е отговорно, пряко или косвено, за повече увреждания и смърт, отколкото всяко друго патологично състояние, включително рак и туберкулоза. Продължителната хипертония, комбинирана с васкуларна патология, е етиологичен фактор в по-голямата част от случаите на мозъчен инсулт, миокардна недостатъчност и хронична недостатъчност на бъбреците. “
В края на 30-те години на миналия век президентът Рузвелт е диагностициран като хипертоник, който за кратък период от време развива усложнения от сърдечна недостатъчност, бъбречна недостатъчност и мозъчен инсулт, като последния води до преждевременна смърт на 63-годишна възраст през 1945 г. По това време лечението на хипертонията се ограничава до диета с ниско съдържание на сол, почивка в леглото и седативи; антихипертензивната терапия включва лекарства като алкалоиди вератрам, ганглион-блокиращи агенти и тиоцианати, които имат сериозни нежелани ефекти и маргинално понижаване на АН.
Оттогава медицината е свидетел на забележително развитие в разбирането на патофизиологията и лечението на хипертонията. През 50-те и 60-те години на миналия век стават известни много ефективни и добре поносими антихипертензивни средства, включително тиазиди и β-блокери. Въпреки това тяхната роля за намаляване на заболеваемостта и смъртността от хипертония е неясна и много лекари не са склонни да използват тези лекарства. Значителен напредък в разрешаването на тази несигурност се постига от 2 клинични проучвания , които демонстрират, че лечението на артериалната хипертония, значително намалява сърдечно-съдовите събития, включително смъртността. Тези открития, докладвани в JAMA през 1967 и 1970, установяват научната основа за превенция на клиничните усложнения на хипертонията с антихипертензивни лекарства. Оттогава ефективността на многобройни други лекарства е оценена в много добре проектирани и адекватно структурирани клинични изпитвания, които постоянно показват значително намаляване на сърдечносъдовите събития с понижаване на АН. В метаанализ на 123 проучвания за понижение на АН, състоящи се от 613 815 пациенти, всяко 10 mm Hg намаление на систолното АН е свързано с намаляване на риска от сърдечна недостатъчност с 28%, мозъчен инсулт с 27%, коронарно сърдечно заболяване с 17% , а смъртността от всички причини с 13%
По материали от публикация в JAMA от 6.11.2018г.: