Успехите на съвременната медицина водят до значително удължаване на живота и застаряване на населението във всички европейски държави. Това, съчетано с намалената раждаемост води до демографски срив и рязко увеличаване на социално значимите заболявания, като мозъчен инсулт, миокарден инфаркт, сърдечна недостатъчност и др.
По данни на националния статистически институт, през последните години България е на първо място по смъртност в Еврoпа, като сърдечно – съдовата смъртност е с най – голям дял.
В световен мащаб от 1975 г. до 2015 г. – броя на хипертониците е нараснал с 90%. В момента над 1 млрд. са с артериална хипертония (АХ), а до 2025 г. – се очаква броят им да достигне до 1,5 млрд. С намалянето на честотата на тютюнопушенето и с активното лечение на дислипидемиите, артериална хипертония остава основния модифицируем фактор за намаляване на преждевременната смърт.
Независимо от богатия избор на медикаменти, контрола на артериалната хипертония е трудно достижим. Публикуваните анализи показват, че само между 31% и 47% на лекуваните хипертоници показват достигнат контрол на артериално налягане и то в държави с висок стандарт на здравеопазване.
Трудностите в лечението на артериалната хипертония са комплексни. На първо място винаги стои проблема с измерването на артериалното налягане (АН). Методът е въведен от Шипионе Рива Рочи през 1896 г., с изобретяването на маншетния сфигмоманометър. По късно през 1905 г. Николай Коротков описва тоновете, които се чуват при отпускане на маншета и с това дава начало на съвременното кабинетно измерване. За съжаление този метод съдържа в себе си риск от редица грешки и неточности, които се допускат и от опитния лекар, и от пациента в домашни условия.
През последните години с навлизането в практиката на дигиталните апарати за измерване на АН, все по-важно значение за клиничната практика получава домашно измереното артериално налягане. То добива все по-голямо значение и с появата на възможността измерените стойности да се предават директно чрез „облачна“ технология до личния лекар или до специалиста.
Друго предимството на домашно измереното АН е в избягване на т.н. „тревожна реакция“(alert reaction), която е причина за измерване на повишени стойности на АН в лекарския кабинет, при по принцип нормални стойности на АН (хипертония на бялата престилка).
При лечение домашно измереното АН може да даде ясна престава за контрола на артериалното налягане.
Важна особеност при домашното измерване е, че за да има практическо значение измерването на АН трябва да се извършва при базални условия, т.е да бъде измервано при сравнително постоянни условия, като време, място и състояние на пациента.
За да бъде точно и надежно, домашното измерване на артериалното налягане трябва да се извършва с електронни апарати за мишница, сертифицирани от ESH. Списък на подходящите апарати може да се намери на aдрес:
**http://www.dableducational.org/sphygmomanometers/devices_2_sbpm.html#ArmTable**
За съжаление и при електронните апарати за измерване на артериално налягане има редица недостатъци. Например при болни с предсърдно мъждене, бременни, деца, пациенти с обиколка на предмишницата над 42 см, пациенти с терминална бъбречна недостатъчност, те нямат същата точност на измерванията , както в общата популация. Поради факта, че отчитат АН по осцилациите на мишничната артерия може да подценят систолното артериално налягане и да надценят диастолното артериално налягане – често срещаното „събиране на граници“.
Практически препоръки при домашно измерване на АН:
1. Използвайте автоматични валидирани апарати за мишница с възможност за запомняне на резултатите, усредняване, връзка с компютър или възможност за теле – мониториране;
2. Използвайте маншет отговарящ на обилколката на предмишницата;
3. Измерването да е поне след 5 мин в седящо положение в покой;
4. Мониториране: препоръчително е преди посещение на лекуващия лекар в продължение на 7 дни измерване двукратно на АН – сутрин и вечер преди прием на медикаменти;
5. Като нормални стойности на АН за домашно измерено АН се приема 130/80, а като повишени (артериална хипертония)135/85;
6. При продължително проследяване на АН в домашни условия – не по често от 2 двойни измервания седмично. Ежедневното измерване на АН и на базата на това самостоятелното модифициране на терапията не се препоръчва.
Д-р Георги Гюзелев
16.05.2018г.